Само в пролога на своите "Кентърбърийски разкази" Джефри Чосър я споменава 12 пъти. Шарл дьо Кестрер й посвещава възторжени оди в "Тил Ойленшпигел". Същото прави и Феликс Тимерманс, когато преразказва живота на художника Брьогел.

През цялото Средновековие монашеският дневен "рацион" включва едно прилично количество от тази течност и се смята, че отсъствието й от трапезата е белег на некултурност (вж. Цочо Бояджиев "Нощта през Средновековието").




Всъщност бирата е позната от край време във Вавилон и Египет, а в Китай е известна от II хилядолетие, в епохата на династията Шан. По времето на Карл Велики - "Бащата на Европа" - тя се пие из цялата империя, а използването на хмела се споменава за пръв път в 822 г. в Германия (Карл е коронован за император в 800 г.).

Разпространена извън районите на лозите, тя е у дома си в Германия, Бохемия, Нидерландия, Англия. А в Полша през 15-и в. дори простите селяни консумират минимум по 3 л дневно. Но и в царството на виното - Бордо - модата налага отварянето на пивоварни. Същото става в Севилия, където първата е отворена през 1542 г.

От 1687 г. английският "ейл" става задължителен елемент на дипломатическите подаръци, а бирата и местата на нейното производство - обект на особено законодателство.

У нас се произвежда от 1880 г., а един от първите й пропагандисти е Алеко Константинов. Кехлибареното питие е и първата студентска любов в Лайпциг на проф. д-р Ал. Балабанов.

Фернан Бродел ("Светът на ежедневието") прави сметка, че в шеметния период на барикади и революции, потреблението на виното спрямо бирата "пада" на 1:6,9. Което пък ме подсеща за една мисъл на Джек Лондон: "Опазил ме Господ от приятели, които пият и не пушат!"

Тях няма да ги срещнете в кръчмите, но няма да ги видите и на барикадите.
Така, че "VENITE APOTEMUS!" (ЕЛАТЕ ДА СЕ ПОЧЕРПИМ!)